Седеше на пейката до мен с часове и гледаше пеещите фонтани, говореше за живота си и споделяше плановете си с мен както навремето, когато бяхме влюбени. После ме изпрати до вкъщи както правеше винаги. Липсваше ми само прегръдката ти, но ти знаеше, че вече има друг. Погледнах те и в един миг всичко наоколо изчезна - съществувахме само Аз и Ти, такива каквито бяхме преди. Господи, колко исках в този миг миналото ни да го няма и да те срещам за пръв път в живота си, за да се влюбя в теб отново!
Много стилен блог. Комплименти!
ОтговорИзтриванемммм..красиво...А и щом присъства картина на Афремов...при него всичко е красиво... :)
ОтговорИзтриванестрахотна снимка, много хубаво казано и написано, много ми харесва всичко си пасва чудесно
ОтговорИзтриванеПочти ме разплака... просто тази история ми напомни за моя минала любов. По-влюбена от тогава не съм била, но се разделихме... все пак не сме били един за друг или сме били недорасли... незнам. Останаха красиви спомени за дълбоки и красиви чувства неизпитвани до тогава и след това с никой друг така. Картината е страхотна и подходяща за краткия разказ, навяваща лека меланхолия..
ОтговорИзтриване