вторник, февруари 16, 2010

Няма те


Прашлясали спомени
от моменти на Заедност...
Изгубена Вечност...
и Пролет нечакана...
Дори цветята от снимките изсъхнаха...

неделя, февруари 14, 2010

Любовта е вечна


Мислех, че никога повече няма да се върна към мисълта за него...или по-точно никога няма да мисля за него както преди...Бях загърбила всичко. Всичко беше приключило за мен. Точка и край.Но само до момента, в който някои външни събития ми припомниха колко крехки са човешките същества и как сега сме тук, а в следващата минута вече може да ни няма. Опитваш се да изгониш някого от мислите и чувствата си, но защо? Защо след като не разполагаш с кой знае колко време на този свят? Утре може да не си тук, утре може той да не съществува! Тогава за какво е цялата забрава? За какво са всички отрицателни нагласи ? Не си струва! Единственото нещо, което си струва, е да обичаш.
Любовта е вечна.