неделя, декември 23, 2007

петък, декември 07, 2007

1 year later

Нещо не ми харесва всичко това...
От няколко месеца започнах да намразвам професията си...или по-скоро тъпоумно измислените закони...Не харесвам мястото, на което работя - ужасно тясно е като пространство и това ми пречи да дишам, пречи ми дори да мисля...хората, с които работя, понякога много ме изнервят, понякога и колегите и шефа също...не стига, че заплатата ми е смешна за цялата работа, която върша, а се налага и някоя глобичка да плащам от време на време - и то 50 на 50 с шефа при положение, че неговият доход е около 17 пъти повече от това, което ми плаща. Смешна работа...но какво се оплаквам, сигурно има и по-зле от мен.
Да имаше поне нещо като любов отсреща да ми дава сили и вдъхновение, но уви...изгуби се някъде из мразовитите софийски улици...или дявол знае къде...

понеделник, октомври 22, 2007

Save it 'til the morning after

SAVE A PRAYER

You saw me standing by the wall, corner of a main street

And the lights are flashing on your window sill
All alone ain't much fun, so your looking for the thrill
And you know just what it takes and where to go

Don't say a prayer for me now, save it 'til the morning after
No, don't say a prayer for me now,save it 'til the morning after

Feel the breeze deep on the inside, look you down into the well
If you can, you'll see the world in all his fire
Take a chance(like all dreamers can't find another way)
You don't have to dream it all, just live a day

Don't say a prayer for me now, save it 'til the morning after
No, don't say a prayer for me now, save it 'til the morning after

Pretty looking road, I try to hold the rising floods that fill my skin
Don't ask me why I'll keep my promise, I'll melt the ice
And you wanted to dance so I asked you to dance
But fear is in your soul
Some people call it a one night stand
But we can call it paradise

Don't say a prayer for me now, save it 'til the morning after
No don't say a prayer for me now, save it 'til the morning after
Save it 'til the morning after
Save it 'til the morning after
Save it 'til the morning after
Save it 'til the morning after

Save a prayer 'til the morning after

Спомних си за тази песен на Duran Duran (най-добрата им според мен) и сега непрестанно звучи в главата ми. Сигурно защото я свързвам с хора и чувства от живота ми...

събота, септември 29, 2007

четвъртък, септември 13, 2007

Не бях слушала Depeche отдавна... Действат ми толкова успокояващо... може би затова тези дни се върнах към тяхната музика и сутрин докато ходя до офиса слушам техни изпълнения от концерта им в България. Ех, спомени!

понеделник, август 20, 2007

Взех си втората част от отпуска и мисля да прекарам голяма част от времето си в четене - нещо, което през работно време не мога да си позволя освен ако не е Закона за ДДС примерно.

Сега ще чета поезия - малко романтика и чувствени слова никак не са ми излишни...

събота, август 04, 2007

XIV международен фолклорен фестивал - Пловдив 2007






Вчера присъствах на закриването на фолклорния фестивал, което се проведе на Античния театър. Миналата година успях да видя само откриването и бях много впечатлена от разнообразието, което цареше наоколо. Тогава нямах възможност да снимам отблизо, но тази година, благодарение на Жоро , един нов приятел :), ето и някои от снимките.

събота, юли 28, 2007

Абсолвенти

Малко късно, но все пак успях да си взема няколко снимки от дипломирането, така че вече се имам и в черна тога :))

понеделник, юли 16, 2007

Завръщане

Здравейте отново :)
Днес е първият ден от малката едноседмична ваканция, която си позволих. Тъй като всички счетоводители сме обвързани с ДДС периоди и разни и разнообразни други подобни пречки за по-дългосрочни отпуски, се налага да почивам "на части" от по 1 седмица. Така всички колежки в офиса ще можем да се изредим до края на август.
Плановете ми за тази почивна седмица вече са провалени, така че не ми остава нищо друго освен да се надявам на случайността :) Ако не се случи нищо интересно, поне ще си почина от счетоводството :)))

четвъртък, февруари 22, 2007

Нова работа

От 1 месец вече работя и не усещам как лети времето. Докато се усетя и вече е петък, после пак петък, пак петък и така...Работата е толкова поглъщаща, че човек почти няма време да мисли за каквото и да е друго, а за личен живот и дума не може да става. И всичко това ме кара да се чувствам много добре :)