събота, август 28, 2010

Не говори, а ме поведи отново

по лунната пътека...


Припомни ми нежно за мига

и забрави за утре...
Публикувано от в
Етикети: ,

1 коментар:

  1. Art30 август, 2010 08:25

    Аз съм от щастливките, които съпреживяха видението на лунната пътека и благодаря за напомнянето в толкова красива поетична форма.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)