Не говори, а ме поведи отново

по лунната пътека...

Припомни ми нежно за мига

и забрави за утре...

Среща

Седеше на пейката до мен с часове и гледаше пеещите фонтани, говореше за живота си и споделяше плановете си с мен както навремето, когато бяхме влюбени. После ме изпрати до вкъщи както правеше винаги. Липсваше ми само прегръдката ти, но ти знаеше, че вече има друг.  Погледнах те и в един миг всичко наоколо изчезна - съществувахме само Аз и Ти, такива каквито бяхме преди. Господи, колко исках в този миг миналото ни да го няма и да те срещам за пръв път в живота си, за да се влюбя  в теб отново!