Как искам всичко да се върне

и да усетя твойта топлина,

как искам пак да те прегърна 

и да останем винаги така!!!

Щастие

Връщам се пак тук след повече от две години, но не съм сама както преди. 

Есента е също толкова красива, пеещите фонтани са цветни и навяващи сладка романтика, примесена с носталгия по миналото... Миналото...толкова болка и тъга има там...от любов несподолена, от любов първа, от любов глупаво пропиляна, любов смачкана и стъпкана като ненужно изсъхнало цвете...това е толкова далече сега...

Сега съм щастлива - ти вървиш с мен под чадъра и ме пазиш от студа и болката. 

Има само любов,  хармония и щастие. 

Щастие, което отдавна заслужавахме...аз и ти.

Не говори, а ме поведи отново

по лунната пътека...

Припомни ми нежно за мига

и забрави за утре...

Среща

Седеше на пейката до мен с часове и гледаше пеещите фонтани, говореше за живота си и споделяше плановете си с мен както навремето, когато бяхме влюбени. После ме изпрати до вкъщи както правеше винаги. Липсваше ми само прегръдката ти, но ти знаеше, че вече има друг.  Погледнах те и в един миг всичко наоколо изчезна - съществувахме само Аз и Ти, такива каквито бяхме преди. Господи, колко исках в този миг миналото ни да го няма и да те срещам за пръв път в живота си, за да се влюбя  в теб отново!