Листата падат — златна есен,
а вятърът нашепва твойто име.
На празна пейка плаче есента,
че моето сърце не ще те има.
В езерото залезът мълчи,
небето крие думи неизречени,
есен ни събра и раздели,
остави ни — самотни и обречени.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар