Такъв е животът

След като претърпях малка автомобилна злополука по време на изпълнение на професионалните си задължения в края на януари, реших вече да не се тревожа за нищо относно работата ми. Не ме засяга кой бил на огромна печалба, кой ще отпусне кредит при 8 000 на загуба или дали ще ни възстановят ДДС-то или ще ни разгонят фамилията с пълна ревизия - това не е важно. Важната съм аз и важното е как всичкото това напрежение се отразява на живота ми.

Искам да мисля само за хубави неща...

1 year later

Нещо не ми харесва всичко това...

От няколко месеца започнах да намразвам професията си...или по-скоро тъпоумно измислените закони...Не харесвам мястото, на което работя - ужасно тясно е като пространство и това ми пречи да дишам, пречи ми дори да мисля...хората, с които работя, понякога много ме изнервят, понякога и колегите и шефа също...не стига, че заплатата ми е смешна за цялата работа, която върша, а се налага и някоя глобичка да плащам от време на време - и то 50 на 50 с шефа при положение, че неговият доход е около 17 пъти повече от това, което ми плаща. Смешна работа...но какво се оплаквам, сигурно има и по-зле от мен.

Да имаше поне нещо като любов отсреща да ми дава сили и вдъхновение, но уви...изгуби се някъде из мразовитите софийски улици...или дявол знае къде...

Нова работа

От 1 месец вече работя и не усещам как лети времето. Докато се усетя и вече е петък, после пак петък, пак петък и така...Работата е толкова поглъщаща, че човек почти няма време да мисли за каквото и да е друго, а за личен живот и дума не може да става. И всичко това ме кара да се чувствам много добре :)

Интервю за работа

Бях скоро на интервю за работа. Не беше точно за счетоводител, но реших, че трябва да изглеждам поне малко официално. При цялото ми старание да постигна това, се оказа, че интервюиращата беше по потник, шорти и маратонки. На всичкото отгоре проведе "интервюто" буквално на улицата (на тротоара по-точно). Да не говорим, че ме извика в абсолютно неподходящ вечерен час за подобен разговор, който спокойно можехме да проведем по телефона още предната вечер (обади ми се в 22:30 , за да ме покани). Изобщо беше супер непрофесионално и аз не знам да се ядосвам ли или да се смея. Както и да е, тя така и не ми се обади, за да ми съобщи резултата. Но и аз вече нямам желание за тази работа...
Единственото хубаво нещо от тази история беше, че в близост е Гребната база, а аз обожавам за се разхождам там. Тези снимчици са от там.