“Тя седеше до масата, подпряла глава на ръцете си, и гледаше замечтано трепкащото пламъче на една свещичка.
- Тя … тя изглежда някак самотна – каза Аника и гласът й потрепери. – О, Томи, да беше сутрин, та да идем веднага при нея.
- Дано погледне насам, за да й помахаме – прошепна Томи.
Но Пипи гледаше право пред себе си със замечтан поглед.
После духна свещичката.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар