неделя, януари 11, 2009

Шоколадов некролог

Облегнат със небрежна лекота

на стълб, завъдил дом за некролози,

задъхан старец дъвче шоколад.



Той знае - обявил е на смъртта

война, която няма да спечели.



Очите му са клечки самота,

запалени жадуващо към трафика.

Почти не мигат пламъците в тях

от страх да не пропуснат важен фокус.



И ето, че внезапно се разпада

гъсеничната строгост на тълпата.

Едно хлапе със плачещи очи

на стълб срещуположен се обляга,

готово да нахрани некролозите

с разместения блясък на душата си.



Последното парче от шоколад

прибира бавно старецът в станиола.

И куца със надежда до хлапето.



Постила си станиолът сладостта

под сълзите на капещата младост.

И хуква шоколадовият глад

в копнежите на устните нерадостни.



Напира във хлапето, вместо плач,

въздишката на няма благодарност.

С трепереща ръка помахва старецът

за сбогом. И в прегърбен силует -

засмян беззъбо, тръгва срещу залеза.



Спечелил е войната със смъртта -

защото е загубил само себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар