Връщам се пак тук след повече от две години, но не съм сама както преди.
Есента е също толкова красива, пеещите фонтани са цветни и навяващи сладка романтика, примесена с носталгия по миналото... Миналото...толкова болка и тъга има там...от любов несподолена, от любов първа, от любов глупаво пропиляна, любов смачкана и стъпкана като ненужно изсъхнало цвете...това е толкова далече сега...
Сега съм щастлива - ти вървиш с мен под чадъра и ме пазиш от студа и болката.
Има само любов, хармония и щастие.
Щастие, което отдавна заслужавахме...аз и ти.
