Среща

Седеше на пейката до мен с часове и гледаше пеещите фонтани, говореше за живота си и споделяше плановете си с мен както навремето, когато бяхме влюбени. После ме изпрати до вкъщи както правеше винаги. Липсваше ми само прегръдката ти, но ти знаеше, че вече има друг.  Погледнах те и в един миг всичко наоколо изчезна - съществувахме само Аз и Ти, такива каквито бяхме преди. Господи, колко исках в този миг миналото ни да го няма и да те срещам за пръв път в живота си, за да се влюбя  в теб отново!

Шоколад

Още един горещ шоколад тази вечер. Пристрастих се - вероятно заради негативните неща, които се случват в живота ми последните години или просто заради това, че съм склонна към пристрастяване...
Обичам да съм сама. Била съм сама много дълго време...в повечето време всъщност. Постоянното присъствие на някой около мен ме дразни.
Винаги съм искала да изглеждам като самостоятелна и независима...необвързана...
И ето ме сега - след като останах най-накрая сама след няколко дни, се чувствам зле - толкова сама като последния човек на Земята...

Няма те

Прашлясали спомени
от моменти на Заедност...
Изгубена Вечност...
и Пролет нечакана...
Дори цветята от снимките изсъхнаха...

Любовта е вечна

Мислех, че никога повече няма да се върна към мисълта за него...или по-точно никога няма да мисля за него както преди...Бях загърбила всичко. Всичко беше приключило за мен. Точка и край.Но само до момента, в който някои външни събития ми припомниха колко крехки са човешките същества и как сега сме тук, а в следващата минута вече може да ни няма. Опитваш се да изгониш някого от мислите и чувствата си, но защо? Защо след като не разполагаш с кой знае колко време на този свят? Утре може да не си тук, утре може той да не съществува! Тогава за какво е цялата забрава? За какво са всички отрицателни нагласи ? Не си струва! Единственото нещо, което си струва, е да обичаш.
Любовта е вечна.